StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,210
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,762
   Точки: 2,631,041
   Съобщения: 125,459
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Няма те!

И ето слънцето залязва...
Сядам тъжна на нашата скала и гледам замислено вълните.
Спомням си онази лятна нощ - принадлежаща на нас.
Аз седях тук, а ти се приближаваше към мен...
аз се обърнах и те видях...
ти ме обгърна със силните си ръце и ме целуна.
Вече не мога да спра да мисля за теб.
Защо? Защо съдбата те отне от мен още преди да те имам?
И от тогава единствено този спомен ме крепи.
Дано, любими, там, където си да е по-хубаво, но не забравяй своето малко момиче...
то те чака и знае,че един ден пак ще сте заедно.
Да, аз сигурно ще имам дом, деца и внуци, но ти винаги ще си с мен.
Ще живееш чрез мен, света няма да те забрави.
Всичко, което правя ще бъде посветено на теб.
Чакай ме!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-04-09
прочитания: 495
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход