И ето слънцето залязва...
Сядам тъжна на нашата скала и гледам замислено вълните.
Спомням си онази лятна нощ - принадлежаща на нас.
Аз седях тук, а ти се приближаваше към мен...
аз се обърнах и те видях...
ти ме обгърна със силните си ръце и ме целуна.
Вече не мога да спра да мисля за теб.
Защо? Защо съдбата те отне от мен още преди да те имам?
И от тогава единствено този спомен ме крепи.
Дано, любими, там, където си да е по-хубаво, но не забравяй своето малко момиче...
то те чака и знае,че един ден пак ще сте заедно.
Да, аз сигурно ще имам дом, деца и внуци, но ти винаги ще си с мен.
Ще живееш чрез мен, света няма да те забрави.
Всичко, което правя ще бъде посветено на теб.
Чакай ме!