Няма любов в сърцето на стаята.
Нито ще я видиш,нито ще се върне.
Да,беше там с разпуснати коси
и протягаше ръце да ни прегърне.


Няма любов в сърцето на стаята,
в която през устите ни прошепна тя
че жива завинаги ще е омаята,
и ще умре с последната зора...


Няма любов в сърцето на стаята.
Тази стая в която те помня ясно.
В тази стая в която узря
нещо истинско, живо, злощастно.


Няма любов в сърцето на стаята.
И във хилядите несияйни слънца
А колко стаи има по тази земя
с пусти, овдовели и неми сърца...