Една надежда отлетяла, като птиче ято,
една любов неповторима и греховна,
ще мога ли отново да усетя дъх на лято,
щастливо да погледна, безусловно?
Изгубената си усмивка да намеря
в овехтелите, но скъпи спомени
и пак със теб да седна да вечерям
и дълго, дълго да говорим...
Изгубих те...! Изгубих всичко!
Но няма да тъгувам за артиста,
за ролята, прекрасно режисирана,
добрата ти игра, но толкова... цинична.
И образът, в началото величествен
облякъл се, като добрата фея
превърна се уви, в трагикомичен
сега не знам, да плача или да се смея...