StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,137
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,937
   Точки: 2,633,135
   Съобщения: 136,665
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Няма да има утро, само ако...


Само пред избягалите от живота...

когато сенките покрият тъй света...

със одеяло от небитие заслепено...

от страх, от болка, от едно битие...

 

В което тогава всички ние не знаем,

че просто можем да сме себе си...

че можем да живеем, обичайки...

дори когато тъмата ни заплашва...

че утрото няма никакво значение...

че вече не би могло да съществува...

 

Не е вярно! И с тази песен ще си

кажа, че Слънцето изгрява винаги!

Няма да има утро, не, няма да има,

само ако не се борим за всеки ден!

 

Няма да има, няма да има утро само

ако се откажем да изживеем този миг...

само ако от страх не полетим отново

и не пожелаем да чуем зова на сърцето...

 

Няма да има утро, няма да има утро

само ако спрем в сърцето да обичаме,

защото ако откажем обичаме отново,

то ще залезе завинаги и тогава, тогава

това утро...ще бъде едно бледо копие

на неизживяното и безсмислено днес...

 

Затова, случай, че няма да го има утре

копнея с тази песен да ти споделя...

и душата ми в нея пеейки да ти покаже

че прегърната от този дъжд в очите ми,

който не ми позволява да видя нищо...

 

Именно в него виждам повече от всякога

цветовете на живота и... щастието...

и със всяка едно песен искам да споделя

че ръцете ми треперят и усещам,

със всяко едно кътче в и отвъд себе си,

че сърцето няма намерение да ме остави...

 

Затова в случай, че няма да има утре

искам да ти кажа, че може би не съм поет..

И моите текстове не са онази поезия...

Но пиша с душата си на повърхността...

за теб, за теб, моя поезия и вдъхновение...

 

Затова в случай че утрото се скрие завинаги...

че утре няма да мога да обичам отново...

Тук в едно сърце оставям изписан мига...

в който днес ти казвам, просто обичам те...

 

Мига, в който твоето целуна моето също...

мига, в който ти си причината да бъда...

Това, което толкова копнеех в живота,

Това, което сънувах толкова много един ден...

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-04-25
прочитания: 105
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход