StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,193
   Потребители: 12,319
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,712
   Точки: 2,630,849
   Съобщения: 124,987
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Някой ден...

За тебе ми е тъжно и мълча,
броя на ум пребродени пътеки,
в душата си рисувам пак дъга,
от нея знам, ще подаря на всеки.
Аз още съм във този странен сън,
във който те усещам като птица,
във тъмното поглеждам все навън,
във търсене на твоята зеница.
Но теб те няма. Вън е само мрак.
Звездите осветяват мойта сила,
превръщам те във истина и прах
и обещавам пак да съм щастлива.
Така ще бъде докато горя,
докато дишаш все ще съм във тебе,
а някой ден когато се стопя,
със теб ще спрем задъханото време.

30.01.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-02-04
прочитания: 140
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход