StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,703
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,076
   Точки: 2,627,169
   Съобщения: 142,424
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Някой ден...

За тебе ми е тъжно и мълча,
броя на ум пребродени пътеки,
в душата си рисувам пак дъга,
от нея знам, ще подаря на всеки.
Аз още съм във този странен сън,
във който те усещам като птица,
във тъмното поглеждам все навън,
във търсене на твоята зеница.
Но теб те няма. Вън е само мрак.
Звездите осветяват мойта сила,
превръщам те във истина и прах
и обещавам пак да съм щастлива.
Така ще бъде докато горя,
докато дишаш все ще съм във тебе,
а някой ден когато се стопя,
със теб ще спрем задъханото време.

30.01.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-02-04
прочитания: 162
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход