Мрак изпълва празното сърце.
Любовта изчезна пак и остана без лице!
Отново в самота живея.
И не знам дали ще оцелея!
Тръгна си без да кажеш нито думичка една.
Остави ме в стаята сама, шепнеща без глас името на Любовта!
Не си отивай! Спри! Недей!
Защо повярвах???....Всичко бе лъжа!!!
Очевидно беше, че играеш някаква игра...
Ти си богаташко, глезено момче, а аз бях поредната играчка
в твоите ръце!!!
Унесен в играта си,
ти разби сърцето ми!!!
На парченца хиляди е то, но някои ден пак ще е едно!!!!