Толкова скоро ли беше, а вече е минало?
Като сън и мечта, а може и двете...
Някога беше до мен, но в теб е загинало,
от омраза и злоба любовното цвете.
Като че ли вчера за първи път шепнахме,
нежни думи, които липсват сега.
Този ден вече е в моето минало,
Някога той беше моя мечта...
Това Някога, сега е вече никога!
И няма да се върне при мен.
Да мечтаеш за дните отминали,
е да забравиш за предстоящият ден!