Някъде далече в мрака нежна музика звучи.Две ръце се търсят жадно, отмалели от мечти.А очите, ослепели са ненужни в този часи душите са се слели-няма „мен”, а само „нас”.Две тела едно до друго се въртят във танц красив,а сърцата лудо бият в ритъм страстен, див и жив.Устни – разтопена лава, няма да се разделят.Длани – галеща наслада по извивките пълзят.А нощта си тръгва бавно и драперии от мракбавно, плавно се разнасят – утре те ще дойдат пак.И под тяхната завеса, в топлината на нощта,две тела в едно ще слеем, преоткрили любовта.