В сребърна люлка луната люлее

новородената наша любов.

Бризът омайна песен ú пее.

Надежди орисват със благослов.

Толкова чиста, по детски наивно

иска, очаква и тропва с краче.

Можем ли, можем ли така неразривно

с теб да останем, мое момче...

На огъня духва и му се смее...

Той пък я пари, тя не реве...

Хиляда условности и проблеми, проблеми,

но да си тръгне не ще и не ще...

Обсебва ни мислите, чупи статуквото,

рисува ни в розово, посипва с брилянт...

Дрехи без копчета, летим с теб без времето...

Къде бе, ти свят, досега не живян...