От всичко отказала бях се
вяра, мечти и надежда,
че щастието ме бе загърбило боях се,
към края все по-често поглеждах.

"Депресия" денят ми се зовеше,
във черно многократно бях го оцветила,
от болка душата ми крещеше,
проклинах деня във който бях се родила.

Но ето, в живота ми появи се /случайно/
така се получават красивите неща,
влюбих се в една усмивка лъчезарна
и отново стана слънчев света.

Припомних си какво е да мечтая,
да се усмихвам отново се научих,
вече спрях да мисля аз за края -
нова надежда за щастие получих!