Измислях те в стихията на вятъра,
рисувах те с вълните на морето,
прегръщах те със лавата от кратера,
мечтаех те със птиците в небето.

Докосвах те листата на дъбравите,
изпявах те със песните родопски,
люлеех те с тревите на моравите,
танцувах те в хората воеводски.

Когато бе пред мен, а не в сълзите ми,
смутено те погалих, замълчах си,
потънах в кадифето на очите ти,
море от нежност, мила, пожелах ти.

В онази нощ на истинско изгаряне,
в дома на обичта и тишината,
“Обичам те!” неистово повтаряхме
и сбъднахме на любовта мечтата!!!