Нощта е пълна със самотници.
В нощта, разбира се - надежди няма!
В нощта безлунна, скитат се сиротни
душите ни, самоизмамени.

Блуждаят, молят се прегърбени,
от болка вият, търсят брод и път.
А ние, в леглата си, студените,
оставяме сълзите да текът.

Нощта е малко изкупление,
за всичките заблуди през деня.
В нощта са маските свалени.
Илюзиите се плащат през нощта.

Но утре, пак ще се надяваме.
Ще любим тайно. Няма да боли.
Блестящи с маски ще очакваме,
едничка дума, или взор дори.