Нямам чаши кристални за твоето вино.
Само ягоди, ягоди, цветна градина
и сметана на облаци, късокраки щурчета,
шалче червено, дървояд в градероба.
(Нощем как само ми стърже гадината!)
Ти си онзи, по здрач оседлаващ небето
и пристигаш обяздил вятъра скитник.
Посреднощ ме събуждаш и говорим до светло
вампирясал от скука, подивял като битник.
(Много си нежен… нощем… за трима!)
А жаравата, дето дъхти под нозете ми,
и туша я на утрото в росната плитка,
колко въглени сбрал си да ми бъдат постеля?
Бавно изтлявам, после отлитам....
(Но(ще)м те чакам...Тогава те имам!)