Нощ,
тишина,
една звезда,
безпътна луна.
Целувка нежна,
сълза безнадеждна.
Думи за любов,
за грях.
Изкуствен смях,
прегракнал от възбуда глас.
Настойчивото мъжко "Да",
прошепнатото нейно "НЕ".
Стресната от тишината птица,
ненадейно отлетяла.
Подранилата раздяла,
любов печал раздала.
Две сърца далечни,
душите търсещи покой.
Пътища безбрежни,
лутащи се - тя и той.
* * *
Друга нощ
и чужда тишина.
Птицата самотна,
но вече без крила.
Песен на замиращ глас,
ненамерили се други двама - ти и аз.