Но ти не знаеше
(на hristam - Но те не знаят)Болеше колкото разпъване.
А раните с усмивка в сол облече...
Очите ми сами си тръгнаха.
Цветът им болката отми далече.
Болеше колкото разсъмване
удавило и сетната ни нощ на нежност.
Сред облаци луната се съсече
състарена в свойта неизбежност.
Болеше колкото предаване
на детската изстрадана мечта.
Но ти не искаше, не знаеше...
И следваше съдбата си сама.
Произведенията с автор
Иван Б се публикуват под
Криейтив Комънс 3.0 Лиценз.