Уплаших се. От нас и любовта ни,
макар към теб ме теглеше сърцето,
и от зова на топлите ти длани,
от километри милващи лицето…
Живеех с теб. И в хладните ми нощи
дъхът ти сещах нежно да ме гали,
и в разговорите ни среднощни
забравях за беди, дълбоки рани...
Уплаших се. От приказна магия,
която ме оплете в бели мрежи.
Поисках любовта от теб да скрия -
не исках на живота ти да пречи.
Пред мен си още – силен и магичен,
с очи от пламък и надежда плаха.
И на Съдбата хватката челична
опитвам да простя,
но теб те няма…