Отиваш си със сълзи на очи.
Беэсилна съм, не мога да кажа - остани.
Аз знам, живота ти се промени.
Съдбата вместо нас реши да бъдем разделени занапред!
Колко много от това боли?!
Но отиваш си ...
Съртсата ни изгарят, ръциете търсят се в ноща.
Любов такава никога не се забравя...Една единствена остава тя. А когато доиде време за раздяла болката е толкоз силна, че прогаря малка дупчица в моето и в твоето сърце.
Мълчаливо стоим на тротоара и само с премрежени от сълзите очи си казваме:"Оичам те! Не ме забравяй ти!"