StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,409
   Потребители: 12,304
   Автори: 3,976
   Коментари: 301,257
   Точки: 2,621,188
   Съобщения: 122,733
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Но отиваш си ...

Отиваш си със сълзи на очи.
Беэсилна съм, не мога да кажа - остани.
Аз знам, живота ти се промени.
Съдбата вместо нас реши да бъдем разделени занапред!
Колко много от това боли?!
Но отиваш си ...
Съртсата ни изгарят, ръциете търсят се в ноща.
Любов такава никога не се забравя...Една единствена остава тя. А когато доиде време за раздяла болката е толкоз силна, че прогаря малка дупчица в моето и в твоето сърце.
Мълчаливо стоим на тротоара и само с премрежени от сълзите очи си казваме:"Оичам те! Не ме забравяй ти!"
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-01-25
прочитания: 404
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход