Обичам те, умирам да ти кажа,
но не в писма, не в мисли, не в съня...
Душата си пред тебе да разкажа,
не утре и не някога... сега!

Целувай ме, копнея да изричам,
не в спомени, в мечти и не с тъга...
Сърцето си на тебе да обричам,
не някога, не вчера, а сега!

Докосвай ме, без свян да те помоля,
Не в минало, не в бъдеще... сега!
Погубвай ме, да бъде мойта воля,
в любовната омая на нощта...

Далече си, останал във мечтите
не някога, не утре, не сега...
Удавен във пороя на сълзите...
и някога, за винаги... сега!