Бездомна бях и ти ме приюти.
И жадна бях  - за мен дъждец поръси.
Откъсна ми най-едрите звезди.
С най-хубавото име ме покръсти...

Сега си с друга. В нощното небе
за нея пак ще бродиш сред звездите.
(Една любов не може да се спре,
когато е решила да отлита.)

Разбирам те, дори не те виня.
Но как без болка днеска да приема,
че в сянката на другата жена
умира мойта обич наранена?