Аз толкова неща ти подарих -
душата ми от страст проклета,
безброй куплети посветих,
безброй изстрадани сонета.

После себе си поднесох,
на табла увенчана с лавър,
във жертва се на теб принесох,
а струваше ти се забавно.

И любовта ми не прие,
а беше силен моят вик.
Години аз ти подарих,
а ти на мене нито миг...