Днес няма да изрия сълзите си
И ще ги оставя цяла вечност – нека текат.
Днес ще се предам на мислите си
И каква ще съм после – те ще решат.
Днес надеждата е толкова голяма.
Само дето не зная къде я забравих.
Всичко прерових – нея я няма.
А мисли откъслечни отнякъде долавях.
И тези мисли, от които бягах преди,
Сега крещят и няма да замлъкнат:
Че някога имах красиви мечти,
Че гласът ми не успя да заглъхне.
Че някога се смеех така, че всичко ехтеше.
Че никога не тръгвах на път без усмивка.
Всичко, което имах, всичко, което някога беше
Аз май успях да погубя. И сега нищо не искам.
Ще поплача. После ще запаля цигара.
И дълго, безсмислено ще гледам навън.
А душата ми стъпкана долу ще догаря,
И все ще се надява, че всичко е сън.
А той, сънят ми, пак ще избяга
И ще ме остави в черните лапи на нощта.
Ще изгоря на мислите си в ада,
И после дали да продължавам ще реша.