Огромно жълта мъничка точка
наднича през облачна пазва.
При тебе всяка нощ притичва -
в образа на... твоята любима.
Наднича бързо зад стъклото,
скришом те целува, но на ужким.
Не те обича със любов нетрайна,
погали те, усмихне се и... си отива.
Не те харесва в образа на прошляк.
Единствено това я спира.
А ти, зад маската от пошлост,
се криеш - толкова си нисък...
Една огромно жълта точка
закичва нощем твойто рамо.
„Обича те, не те обича...”
От любовта към маргаритите
остава празна дупка само.
Щом свършат се листенцата свенливи,
остава малката, но жълта точка,
която всяка нощ при теб притичва,
целува те, а после си отива...