Непознати ли ще се разминем
- прошепна странникът в нощта.
- Очите ти незабравими
излъчват мека топлина,

която искам да усетя,
да погаля може би веднъж,
а после в нея да изтлея
безмълвно като летен дъжд.

Да те докосна крехък и безплътен,
стопен в зеления ти взор.
И друг навярно е намирал пътя,
лехата цветна в твоя двор,

рози брал е, пил е аромата,
на твоята целувка сладостта…
Аз прося само късчето позлата
от залеза трънлив през есента,

парче ръжда от нощ греховна
да ми дадеш… една троха,
изронена от тази невъзможност
да си единствена в света…

Сияй, усмихвай се, пулсирай,
под стъпките ти да трепти.
Случайно ако се разминем,
да бъдеш продължавай ти,

извирай с топлата надежда,
че има по света любов,
мъжът в която да оглежда
чупливия си вид суров…
08.12.2008