Нима не усещаш една обич сподавена
в сърцето на момиче, което забрави?!
Нима не чувстваш дълбоката рана,
която отдавна далеч от себе си остави?!
Нима заспиваш, отхвърлен от всичките
и мислиш, че винаги ще си отричан?!
Нима затваряш очи, не чувствайки,
че някъде далеч си още обичан?!
И наистина ли събуждаш се, ненужен на никого,
и посрещаш безлично новия ден,
когато аз отварям очи, за да те видя,
дори да знам, че няма да си с мен?!
Днес за теб съм просто минало
и за името ми, може би, едва се сещаш.
Но някъде за теб тупти едно сърце,
нима не го усещаш?!