Аз нямам като други много имена,
не питам кой ще ме прегръща нощем,
не нося в себе си отломки от вина,
които буден ме задържат още,
че хлябът мой насъщен не горчи,
по светло не изкачвам пирамиди
и всяка нова бръчка в мен личи,
макар и да не искам да я видя.
Ти знаеш, нежна, тиха е нощта,
когато през деня сме били нежни,
не съм аз птица, но летя
към мене благосклонно щом поглеждаш
и винаги се чувствам възроден,
когато в нас умира от умора тишината,
тогава сякаш трепва и у мен
дъха на Лунната соната.
Ти нямаш като други много имена
и знаеш кой ще те прегръща нощем,
защото аз съм нежно прокълнат
да те обичам още, още, още...