Нежно изтръпвам от твоето докосване...
И извор от чувства в сърцето ми блика...
Всяка твоя усмивка е омагьосване...
Душата неистово стене и вика...
И помня всички онези минути,
в които останаха мисли неизказани,
поредица от словоизлияния нечути...
Един живот, една любов - от болка смазани...
Но внесли смисъл, даже цвят в битието...
 Поели отговорност за една съдба...
И щастието им не ще да е отнето,
когато стискаш здраво мойта в твоята ръка..