Обичай ме в самотната си лудост,
пази ме сред цветя измислени от теб,
за нашето време днес е чудо,
че още има Донкихотовци навред.

Наричай ме любима и не спирай
да дишаш ветрове, и в твоя полет,
макар отричан, не отричай
мен и нашите красиви светове.

Събуждай ме, когато се увличам
в съвременните тротоарни моди,
когато ме отвличаш ще запомням
душите ни щастливи от безумие.