С неоткъснати мигове - вечни,
ти градината моя дарявай!
Цветовете на чувства за вярност
да засаждаш във мен не преставай!
Нека бъдат цветята копнежни -
те не клюмват със тежки главици,
посади ми сред тях незабравки
с аромат на любов - неувяхващи!
И не спирай да вярваш в очите ми,
даже с дъх на роса да са пълни,
знаеш могат и само с обичане
да цъфтят в зима дивите кестени.
Романтичка съм! Да! И безкрайно,
ще ти свия венче от мечти!
В мен засаждай по малко, но трайно,
незабравки за зимните дни!