(На Александра)
Ти минало си, изсвирена соната,
един забравен скайп, изхвърлен телефон,
но името ти свива ми душата
и плаче тя с болезнен стон.
Минават дните, месеци пълзят
и сменят се сезони, лято, зима.
Във мене само спомени текат,
сърцето търси теб - Незабравима.
Понякога забравям, че те няма
говоря ти и без да си до мен
и бродя сам, а мисля, че сме двама
усещам се и мразя този ден.
А колко пъти аз се препознавах
и спусках се след другите жени,
объркан спирах, после продължавах
и сам не вярвах колко ме боли.
Сънят ми, тоз предател черен,
често вечер с тебе ме събира.
Отново твой съм и отново верен
събудя ли се-всичко в миг умира.
Сърцето знае, твоето му паства
ти тънка струна си в душата ми ранима,
която ще се къса и зараства,
ти вечна болка ще си ми Незабравима.