Историята на живота ми...
В търсене на правилната, но тя продължава да ме отбягва.
Тъга в душата ми, защото изглежда грешно да харесвам приятелите си.
Той е повече от мъж и това е повече от любов, той е причината небето да е синьо.
Облаците се разкъсват, защото аз ще тръгна отново
и не мога да бъда честна с него.
Знам, че знае, че съм нещастна с него
и това го убива отвътре.
Да, знае, че съм щастлива с другия мъж
Виждам го как умира...
А не искам да правя това повече, не искам...
Не искам да бъда причината.
Всеки път когато излизам през вратата виждам как частица от него умира.
Не искам да го наранявам повече.
Не искам да му отнемам живота.
Не искам да бъда убийца.
Чувствам го във въздуха когато си оправям косата
приготвяйки се за следващия ден .
Целува ме по бузата, докато неохотно ме пита дали ще закъснея.
Казвам му: "Няма да се бавя. Просто ще излизам с момичетата"
Лъжа, която не трябваше да казвам, защото и двамата знаем къде се каня да отида. Знаем го много добре.
Нашата любов... неговото доверие...
По-добре да взема пистолет и да го опра в главата му, пренебрегвайки това.
Аз не искам да правя повече това, не ... не искам.