StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,678
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,177
   Точки: 2,645,448
   Съобщения: 154,449
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Невидима

 


Разсейвам се - в мъгла,
в роса и
облак,
размивам се и в пролетния дъжд.
Така докосвам те -
а чрез водата мога
да имам всичко твое наведнъж.

Разтварям се - във вятъра,
в тревата,
така ухая в твоите коси,
и в твоя влaжен дъх във тъмнината
излизам се в размити дни.

Отронвам се - във речно-морски пясък,
облепвам длани с сива хладина,
а с твоя шепот като древен морски плясък
издигам се в кълбо от тишина.

Обсебвам те -
насън се хвърлям в тебе,
изпълвам те,
а после през деня
те следвам вярно с всеки птичи полет,
останала без сили през нощта.

Ограбвам те - изгаряща от жажда,
под всеки поглед с ромон се топя,
но ти си тази ,
недостигащата дажба,
която дразни ме да пожелая пак.

Остави ме - да гния неузряла -
като нахапан и повърнат плод,
изхвърлена коварно, нивга цяла,
последната издънка на бездарен род.

И гърча се - в последен стих умирам,
за да мога да родя се пак,
ненужно искрена пак тебе да избирам...
"а сини рани в мен кървят..."

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-01-27
прочитания: 285
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход