uFeel.me
Невъзможност
Автор: aura,  31 януари 2005 г. в 00:00 ч.
прочити: 849
Къде ме водиш, моя първа болко, -
по пътя синкав от звезди свалени?
Недей, сърцето голо като охлюв
бе някога, сега е защитено.


Какво ми носиш в шепите си нощни,
ухаещи на трепет и възбуда?
Отдавна с тебе сме далечни острови
във ветрове и пътища изгубени.


Измамна е възможната ни близост,
събудена под погледите сведени.
Ти беше първи, истински, единствен,
не искай да те нарека пореден.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me