Сред невъзможните възможности на битието,

след залеза на слънцето в морето

и между две луни, заспали в небосклона,

невинна среща ни събра.

Най-невъзможното от всичко бяхме ние –

аз – стръмна крепост, ти – дълбока и тиха река,

оплетени във мрежи от съвремие

и в свят, дарил ни щедро със тъга.

Най-невъзможната от всички, мили,

е тази наша, невъзможна любов.

Но виж слънцето – когато тук залязва,

другаде изгрява, от хоризонта нов.