Не стихва нощем сърцето,
а търси свойте звезди,
виждайки всичко, което
с теб си отива, прости...

Прости, че не виждам,
в деня си и капка живот,
без тебе е празен светът ми,
без теб просто нямам любов.

Нощем спомени жлъчни изплуват
и изгарят ума ми стаен,
който вярваше как е за тебе
най-добрия, почти съвършен...

Как да те пусна, кажи ми!?
Как да прегърна новия ден,
щом сърцето ми с ритъма бие
на неугаснал копнеж, нейде в плен...