StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,128
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,868
   Точки: 2,632,951
   Съобщения: 136,274
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Несподелено



Как обичах ви само,
мои сладки илюзии,
и зовях ви безмълвно
с вопъл тих, безнадежден.

Ах как искам да мога
да прегръщам онези,
дето само в съня ми
ме огряват с надежда.

И да мога да викам
с пълен глас, оживена,
на света аз да казвам,
че обичат и мене.

Ах как искам да мога
да целувам онези,
чиито устни остават
недостъпно студени.

Но не мога, не мога!
Що за страдание...
Жесток е светът,
отредил това наказание.
...
И така ми остава
да очаквам в нощта,
с надежда плаха в душата,
да ни срещне сънят.

Защото, аз зная,
че можем само в съня
да се срещнем с онези,
с които ни разделя деня.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-06-25
прочитания: 73
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход