Потъвах - в твоите мечти, по малко.

Навън е хладно, но усещам как горя.

Прегърна ме, попита ме: сега ще мога ли

да ти го подаря? - букета, с който ме посрещна…

Денят студен е, бавно се изнизва.

Смрачава се, припламват светлините на града…

Очаквахме ги.

Прикрихме се зад тях,

навън е приказно, на свечеряване.

Вървим. По тротоарите почти е пусто,

а в душата ми?!

Залутала съм се - във мисли?!

Не. Усещам как ми се изплъзва мисълта.

В този миг, сега, когато съм до теб - да мисля ли?

Не искам!

В мене се надига онзи огън

и ме обзема цялата…

Нали съм с теб?! Не мога повече от туй да искам!

Щастлива ли?! И още как!

Неточен израз! Няма в речника такава дума,

с която мисълта да изразя…

И толкова съм горда! Виж ме!

Да пренебрегна вътрешната си самотност, аз успях!

Май стигнахме до входа… да се качваме.

От цял ден ходене съм в изнемога.

Но… не ми се спи.

И цялата - в очакване…

Стаиха се площада, тротоарите.

А нощта?! Нали е наша?!

Свещникът - една свещица мига в мрака, втората…

Във стаята се носи нежен аромат.

Бутилка вино отлежава там, на масата, и шоколад.

Докосвам те, ръцете ни се вплетоха,

опитвам устните - не съм ли те целувала наскоро?

А виното - да чака

и без това не разполагаме със… отварачка.

Но ще се справим някак - мисля, че ще можем.

Сега не искам да говоря… Твоя съм… аз,

в твоите ласки се разтворих, цяла…

Мълчаливи, тихи, неговорещи…

Изпълнени с очакване, потръпващо,

отдавна този миг

сме чакали - и двамата.

Не говори… Ела до мен - магия е!

Стаени в полумрака, отразени полусенки на влюбени,

под трепнещите пламъци от свещи…

Искам те!