Пребродих те в неизживяните си сънища,

в миража на отминалите дни,

в пламъците на желанието събудило

и пленило тъмните, пустинни дни.

Недосънуван си остана оня крехък стон,

с който ни обграждаше мълчанието,

носещо изплакан водопад,

чудотворно заслонил планетата.

Приласкай ме за последен път,

нека те отпивам несъбудена,

нека съм на твоя кръстопът,

сбъднала копнежа на сърцето ти.