uFeel.me
Неродена мома
Автор: yossifova,  1 февруари 2009 г. в 08:53 ч.
прочити: 165

Надничаш страхливо в душата ми

и в екота на стиха ми се стапяш.

Прелистваш ме с пръсти, когато

не можеш във мен да потънеш.

Изпиваш ме с виртуални капчици,

на екс, до дъното на страстта си.

Събличаш ми тихите ропоти

и гола, по урагани ме любиш.

Обричам се...

Със жажда съм

бременна.

Наричам те...

Хляб да си ми

обреден.

Заклевам те...

Сън да не видят мечтите ти.

Огън да те гори в слепоочията.

Суша вместо кръв да тече във вените ти.

Пътищата ти да са без последни и първи гари...

С ластари да те не прегръщат...

Чакали да вият в душата ти.

Паяци да те тровят.

Да плюеш все речни камъни

и жаби да те целуват...

Дордето любовта на живота си

в неродена мома не превърнеш.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me