...И нека после да умра!
В море любовно пристан няма.
И нека после да не спра
да се погубвам и да бъда няма.

Кажи ми, твоите очи
с какво ме карат всеки път да съгрешавам?
Кажи ми, моите очи
какво те карат да направиш?

Не съм за нощ! Но и за ден
не помня твоя да съм била.
Настъпи ли такъв момент
кога ще искаш да си ида?

Разбирам, в твоята уста
красиви думи трудно се побират,
но по-добре недей мълча,
че въздухът съвсем не ми достига.

Да бъда себе си сега се моля,
макар без теб да съм полу-щастлива.
Неправилна и чужда, но пък твоя -
отдавна ролята не ми отива.

И ти неправилният си за мен!
Безкрайно дълго те отричах.
Не е ли време да се предадем
и като правилни да се обичаме?!