Понякога е непосилно да те спра,
ти бягаш с ветровете бурни.
Сълзите ми не са цена,
с която да подкупя времето, за да те върне...
Искрата във очите ми не е пожар,
за да мога пак да те запаля.
Безжизнена е снимката до мен,
за да те почувствам, когато те погаля...
Далечен си, едва ли вече ще си близо,
и други погледи очите ти срещат,
а моите те търсят във тълпата
и колко безсилни пред теб са усещат.
Но не си олтар да клекна във краката ти покорно,
не си икона - за опрощение да те целуна.
И няма смисъл да се моля,
когато непосилно е отново да те върна...