Препъвам се от стръвния ти поглед.
Залитам, падам - цяла в синини.
А в нощите насън се вдигам в полет -
макар ранена, стигам висини.
Не зная как, но раните зарастват.
Завръщам се по цветната дъга.
Дали за мъка, или пък за радост,
аз кацам пак на твоята ръка.
И все така - през погледи и сънища,
живота си почти преполових.
А ти с очи ме стрелваш и превръщаш
една илюзия - в неписан стих.