Недей да бягаш - нека поиграем,
на ласки и измислена любов.
Какво че после може да се каем?
Разбираш - губиш щом не си готов!
Недей да вярваш в мен - рискуваш,
да те излъжа и оставя мога аз.
На някой друг недей да се преструваш,
в играта стара наша, няма"нас".
Защо да си говорим днес за чувства,
като герои от някой скучен филм?
Играта ни не ще почувства
дори да бъда мила, да си мил.
Дори и днес ти мен да изиграеш -
играта стара няма правила.
Със мене можеш да си поиграеш,
макар да съм жестока след това.
Недей да бягаш - казваш че стратег си,
макар че с мене вече не позна!
За мене ти голямото дете си,
а аз съм куклена, но съм жена!
Недей да бягаш! Двама да играем!
За тебе пазя аз искра любов!
Какво че после може да се каем? -
нали игра е целият живот!