Тази нощ, щом затвориш очи,
щом насила те грабне съня,
помисли си за мен, помисли –
аз в съня ти ще се явя...
Ще се вмъкна неканена пак
с разпилени от вятър коси.
Виж, съдбата даде ни знак –
със безкрайна любов ни дари...
Ще се гушна неканена пак
в твойте празни от ласки ръце.
Прегърни ме, прегърни ме насън.
Тъй е тъжно все твойто лице...
Във очите ти топли ще спра,
да изтрия горчиви сълзи.
Приеми ме, приеми ме сега -
нека пак да рисувам звезди...
Най-накрая да мога така –
в мисълта си спокойна да знам
колко труден е пътя до теб,
щом е ледено твойто сърце.