Усмихвам се и погледа ти заиграва.
Улавям вибрацията на мига!
Какво ми казваш, какво във теб остава?
Опитвам скритото да прочета.

Отново ще погледна в теб, очите ти говорят
всеки път, щом ме доближиш.
Дали е идваща уханна пролет?
Тихо, нека те чуя докато мълчиш.

На думи се наслушах, оглушах,
нека чуя тишината в теб.
От обещания големи оголях,
нека закрещи душата ти за мен.

А аз ще бъда тук и ще те чуя,
но ти обичай ме с дела!
За да поема въздух, чиста струя,
нека е неизречена, мъжка топлина.

Каквото и да кажем после, ще сме готови да го знаем,
каквото и да чуем, по-малко ще боли,
защото в себе си ще се познаем,
несъвършенни, но вече не сами!