Чуй ме, сега ще ти разкажа
за мойто минало, какво си спомням аз.
Така ще мога да докажа,
че вярвах в бъдещето, вярвах в нас.

Ужасно много те обичах
и когато те нямаше, роних сълзи.
Че лъжеш ме само отричах
и сърцето мое бавно се разруши.

Твойто име ден и нощ шептях
много дълго след края, след раздялата…
Да вярвам в любовта не спрях
и да чувствам в себе си насладата.

Дълго аз пазих сърцето си
скрито и недостъпно за никого друг!
И не губих аз мечтата си,
че някога пак ще се завърнеш тук.

Не спирах и искрено вярвах,
че твоите устни ще почувствам пак.
Търпеливо нощ след нощ чаках
да се обадиш, да дадеш някакъв знам.

Щях като ранена сърна
в обятията ти покорно да падна
и като солена сълза,
щях да се стека за страст и ласки жадна.

Ала ето, че настъпи час,
за който не съм смеела да копнея -
да съм щастлива отново аз
и да мога без тебе да се смея.

Исках отмъщение преди.
За прошка на колене да ме молиш.
Исках като мен да те боли
и от болка кървави сълзи да рониш.

Но вече всичко свърши за мен,
друг моите мисли нахално превзе.
И светлината на моя ден,
живота ми, дори моето малко сърце.