Тъжи разкъсано сърцето,
болката изписана е по лицето.
Сълзите капят бавно от очите,
хайде излъжи пак, че боли те!

Това умееш го най-добре,
да ме лъжеш все едно дете...
Аз, че ти вярвам се правя,
докато душата бавно те оставя.

Няма смисъл вече - разбери!
Да мамиш себе си и мен - престани!
Отречи се и остави ме наранена,
наранена, променена и НЕДООЦЕНЕНА!