Не си отивай мила нежна,
недей заравяй следите си с листа,
о есен, о сезон на таз' надежда,
не искам аз без тебе да умра.
Не си отивай мила нежна,
не навлизай в мрачните гори,
недей покривай туй лице със прежда
на забравени желания, мечти!
Не си отивай мила нежна,
ела на пейката- седни,
покрити със листата на копнежа
да кажем двамата "прости"!
Не си отивай мила нежна,
че дирята ти сняг ще я погуби,
не си отивай мила нежна
сърцето ми все още тебе люби.