StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,712
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,250
   Точки: 2,645,796
   Съобщения: 155,203
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Небето - пропаст

Преселих се в едно безвремие.

И бездни и небе увличат ме.

Не съм на себе си, но Себе си -

бездънна от Тебé-Обичане.

 

И с дъх не смея да ранявам

на лудостта ни свята Силата,

а тихо... с вик сподавен падам

във пропаст, дето ме въздига.

 

От тънък ръб... свободно падане.

Нагоре само! Път без връщане.

Най-истинският транс-отдаване

на клетки с Дух единосъщен.

 

И цяла вечност с теб пропадаме

към Рая-Дъно. Няма стигане.

Поглъщаща, непознаваемa

е тази паст във Висините.

 

Дали е орис... изпитание...

да бъдем заедно – разделени,

потърсили Любов Мечтание

един във друг, чрез Откровение?

 

Не знам. Излишно е да питаме.

Там... в споделеното Мълчание

ще преживеем неизпитаното,

свръх-чувствено ще съзерцаваме.

 

А после, щом звукът-вибрация -

взривен... отново ни помилва,

на Аз-а чистата пулсация

от две ядра в Едно прелива.

 

Безкрайно и ефирно. Трето.

От нас подхранвана материя.

Енергията на... ”Детето” ни -

неземна и благословена.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-12-11
прочитания: 398
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход