Тя не вдига гнездото на клон. Търси сянка под сигурна стряха. Не отглеждай в очите й дом. В колко жици криле изгоряха? Дай ми дъжд, за да имаме кал. Имам камъче, скрито в обувката. Крокодилът от Нил я видял и сънува, как сладко закусва. Не защото за вечност и миг към небето погледнал е звярът, под краката ни ще се върти... Да забравяш е право и вяра. Знам, гласът й ще дойде от юг и заспивам на твоето рамо. Чурулика ръждясал капчук, вместо нея, защото е рано.
