Не знаех, че да имам теб е грях,
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог - свещени пирамиди.

Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс
и със сърце от замразена лава,
издишам пепел - също огнен принц,
по мислите ми щом с тъга отплаваш.

Затуй сега - като заспал вулкан,
от погледа ти само се събуждам,
за да открия, че не дишам сам,
че с огъня в очите ти се раждам.

За да открия, че като в скала
вълните ми по тебе се разбиват,
разбрали късно, че е твой брега,
по който любовта си да разливат...